Той концентрирано сезерцава тишината, докато около него избухва смях. Поетът наблюдава своите придружители и сянка на самота затъмнява погледа му. Той отпива от чашата си чай, а по устните му полепва горчивия билков привкус на нормалността. Тъжно.
Поетът си поема дълбоко въздух. Той избира да говори и остава неразбран.
Още от и за поета тук.