Тишината, преди се стелеше като вълшебна мъгла и приласкаваше поета в своята утешителна прегръдка. Сега се е превърнала в безформена слуз. Полепнала е по ъглите на стаята. Разпиляла се е в малки локвички и бавно завзема все повече и повече от празното пространоство.
Поетът е самотен и тих, а мислите му лепнат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар