неделя, 20 март 2016 г.

Залезът над Hamburg

Индустрия, история, мода и култура. Хамбург е странна смесица от всичко. Стил, пошлост, бедност, богатство, красота и грандомания. На всеки ъгъл дебнат противоречия, които блестят със своята уникалност.

И като казвам ъгъл имам предвид наистина ъгъл... Но за това по-късно :)))

Когато пътувам най-много се впечатлявам от хората и залезите. Най-добрият начин да усетиш пулса на един град е да наблюдаваш известно време местните. В Хамбург не е никак трудно да отличиш туристите от кореняците. Първите както винаги са в изобилие и въоръжени с камери и стативи, а вторите в този конкретен случай са въоръжени със стил. Поне 80% от жените носят вълнени палта във всевъзможни модни цветове, съчетани с вълшебни топли шалове. Като цяло местните се отличават с типичната забързана небрежност за жителите на голям град. С малката разликата, че хората в северна Германия са изключително любезни, освежаващо директни и с очарователно чувство за хумор.

Като доказателствен материал може да бъде разгледан следният телефонен разговор между приятеля ми и един служител в музея.
Той: Добър ден! Ние сме на път към Вашия музей и се питах, дали имате шкафчета в гардеробната, където може да се побере една изключително голяма раница?
Служителят: Да, няма никакъв проблем има къде да приберем раницата Ви!
Той: Много добре, но все пак трябва да знаете, че става дума за голяма фотографска раница със статив и т.н.
Служителят: Господине, стига раницата Ви да не е два метра и половина и да може да мине през вратата на музея ще й се намери място :)

Доказателство №2: В метрото
Той и Аз дискутираме върху разтворената карта на града как да стигнем до определено място. Общо взето сме олицетворението на дразнещата туристическа паплач, която човек нормално подминава с клатеща глава. Този път обаче една мила дама, която седи до нас ни поздравява любезно и пита, дали може да ни помогне. Ние съответно не отказваме и така се сдобиваме с подробно обяснение за най-важните линии на метрото и препоръка как да се прекачим най-лесно. 

 А що се отнася до залезите в Хамбург снимките разказват по-добри истории от думите...




А когато слънцето се скрие зад небосклона, кулисите се сменят за секунди.


Хамбург е доказателството, че нощем не всички котки са сиви! Няма как човек да разкаже за Хамбург и да подмине Reeperbahn. Улицата на удоволствията, забавленията и изкушенията. Един от интересните кулиси на нощния град. Място където алкохолът, партитата, бедността, парите и всичко онова, което човек може да си купи с тях се сливат и те поглъщат като лавина от емоции. Тук леките жени работят на единия ъгъл. А от другата страна е полицейското управление. Един полицай излиза от малка денонощна закусвалня и по пътя към районното поздравява поне пет момичета.
Тук жените владеят света, на улицата открито се договарят цени и условия, а сексът е просто стока.

Разхождаш се сред неоновите светлини на клубовете. Охраната на вратата те приканя да влезеш. Лицата на уморени момичета се подават скришом зад завесите на някой прозорец. Похотта е осезаема материя. И изведнъж... камбанен звън. На края на улицата, точно след последния клуб на поредния ъгъл, малка църква... Това е Reeperbahn. Една улица на противоречия, които взаимно се допълват.

Оставам с искрящи неонови впечатления от Хамбург, които ухаят на силно черно кафе и имат цвета огнено червен залез.



вторник, 15 март 2016 г.

Поетът и Любовта

Върнах се. Или просто минавам от тук. Не знам.

Прелистих страниците на блога и препрочетох някои текстове. Сега се чувствам така сякаш от другата страна на огледалото се е появило отражението на абсолютно чужд човек. През изминалите месеци писането бе затрупано от лавина промени, емоции, вълнения, нови начинания и ежедневие. Думите отказваха да приемат благоприлична форма, а мислите ми се скитаха безпризорни.

След почти едногодишно отсъствие, снощи отворих отново блога и вниманието ми бе приковано от тази публикация. 
Последното изречение продължи да отеква и днес в мислите. Глухо ехо, което гъделичка ъглите на съзнанието ми...

Ще бъде ли поетът поет, ако срещне Любовта и познае щастието?

Поетът срещна Любовта. Тя бе облечена с лятна рокля, косите й бяха още влажни от внезапно излелия се топъл дъжд. Очите й, чисти и искрени, му се усмихваха. Поетът се влюби. Не беше трудно. 

Прибра се в къщи, отвори бутилка вино и писа цяла нощ. Разсипа чувствата си по белите листи. Опиянен от някакво ново вълнение той за първи път остана трезвен. 

На другия ден, поетът отново срещна Любовта. Този път нещо в него се пречупи и той я поздрави. За негова най-голяма изненада тя му се усмихна и отвърна на поздрава му. 

Поетът този път не се прибра сам в къщи, Любовта го последва. 

Няколко месеца по-късно Любовта и Поетът вече живеят заедно. 
Поетът си намери нова работа. Сега той носи риза и сако. Пие по-малко, мечтае по-малко и пише по-малко...