петък, 13 април 2018 г.

Италианска идилия

Великден. Слънцето грее от сутринта с изненадваща настоятелност. Няма и следа от лошото време. Денят започва с празнична закуска. Сладкиш и кафе...


План за днес няма. Само груба посока. Езерото блести в нови вълнуващи отенъци на синьото. Свежият полъх на пролетта се заиграва с разцъфналите дървета. И докато вчера всички нервно бързаха да се скрият на сухо, днес темпото е съвсем различно.




Празнично настроение витае във въздуха. Туристите, облечени в своите спортни и функционални дрехи, са излезли на лов. Плячка има, разбира се, в изобилие. Разцъфтели цветя,
корабчета изгубени в лазурно синята шир. Идилия! Плячкосаните снимки бързо се разпращат на роднини и се споделят във фейсбук. От време на време някоя разтревожена майка-ловджийка подвиква след децата си да не се отдалечават.


На фона на това туристическо нашествие местните изпъкват. Италианците се движат бавно с неподравено самочувствие. Облечени са елегантно. Повечето жени носят поли или рокли без значение от възрастта. В сравнение с шума, който произвеждат туристите, местните са тихи и спокойни. Но когато човек се вгледа малко по-внимателно открива хилядите емоции на този южен народ. Малки жестове, които разказват цели истории. Погледи и докосвания. Млада двойка върви пред нас. Небрежна прегръдка почти между другото. Нейният усмихнат поглед и едно може би съвсем случайно докосване от негова страна... Изведнъж шумната цветна ловджийска маса ми се струва твърде студена и дистанцирана.


Bardolino. Още едно малко градче на брега на
езерото, чието основно припитание са гладните за италиански впечатления туристи. Ресторантьорите изкушават с аромати, бели покривки и музика на живо. Малките бутици по кривите улички обещават стил и мода. Сладоледените
щандове замъгляват погледите на децата. А ние оставаме замаяни от тълпата, шумът и пъстрите впечатления. Ударна доза живот. Дали е възможно човек да има лошо настроение тук?! Та дори фасадите на сградите греят във всевъзможни цветове.

Едно известно време се потапяме в това пъстро море от впечатления и оставяме любопитсвото ни да ни води. Така откиваме неделния пазар.  Около петнадесет най-различни щандове с изкушения. Маслини... зехитин... деликатеси... сладкиши и дори бижута. Някъде между всички тези впечатления, изкушения и цветове, откривам смисъла на думата идилия.





В страни от шума. На брега на езерето, в сянката на дърветата. Едно семейство. Един различен поглед към необятния живот и вълнуващите отенъци на синьото.











сряда, 4 април 2018 г.

Леща и вино

Втората нощ от нашето пътешествие е приключенска. След вкусната пица и чаша вино се унасяме в дълбок сън, който обаче не трае дълго...

Метерологичните богове или пък дъждовните червеи явно са решили да си отмъстят. Над езерото Гарда се разразява чутовна буря. И ако следваме мисълта на Богомил Райнов: Taйфуните носят нежни имена. То тази буря със сигурност се казва Гудрун.

Гудрун е сърдита и коварна. Тя не просто излива гнева си като всяка друга своя посестрима... Не! Гудрун подплатява недоволството си с гръмотевици, светкавици и градушка. От учтивост ние останахме будни да се насладим на неините умения.

Истината е, че се оказа сложно да се спи в каравана по време на буря. Нощуването в каравана не може да се сравнява с това в палатка. Човек остава сух и е добре защитен от прищевките на природата, но въпреки това инстинктите ти за самосъхранение се задействат до ниво ядрена заплаха.

Освен това Гудрун е първата буря, която ни се случи в караваната. Сигурно дълго ще си спомняме за нея като за всеки друг първи път с равни дози умиление и раздразнение.

След малко или много безсънната нощ започва и новия дъждовен ден. Въпреки мрачните изгледи за хубаво време се впускаме в ново приключение. Въоражени с чадъри се отправаме към съседното градче. Lazise се оказва малко китно градче, чийто основен доход са туристите. Тук почто всеки знае две три думи немски и с готовност се вписва в живописни обяснения, що за стока продава.

Аз откривам в Lazise хиляди малки неща, които спират дъха ми. Чарът и романтиката на Италия такива, каквито ги познаваме от филмите и книгите се крият тук на всеки ъгъл. Малки усукани улички. Ярки фасади на къщи. Цветни капаци за прозорци. Безупречно белите ризи на келнерите. Месарницата на Луйджи и пекарната на Мария...

Промъкваме се между дъждовните капки, опиянени от впечатления и цветове. Улиците са пълни с хора въпреки лошото време. Лесно е да останеш с впечатлението, че всичко е точно такова каквото трябва да бъде.

Спираме се пред един щанд за сладолед. Още повече цветове. Верни на принципа: когато си в Рим, прави като римляните и ние си купуваме сладолед. Балансирането между чадъри и сладолед става сложно. Шмугваме се в една малка уличка в страни от шума на града и търсим обежище под една стряха.

Докато ям сладоледа си през този не до там перфектен ден, откривам едно вълшебство. Старинна улична лампа, която свети с мека топла светлина през този мрачен и дъждовен ден. За пореден път осъзнавам, че именно малките неща придават смисъл на живота и го правят значим.

Надвечер се прибираме в нашата каравана. Небето сивее, дъждът упорито продължава да се сипе, а ние бързаме да се отърсим от тежеста на мократа умора.
Стопляме си консерва с леща и отваряме бутилка италианско вино. Простичка, почти приключенска вечеря, която ме кара да се усмихна.






Първа част на пътеписа тук.
Втора част на пътеписа тук.