събота, 28 март 2015 г.

За Истината

Понякога преоблечена като изкусителка, друг път маскирана като девица, Истината рядко остава далеч. Тя се промъква тихо между редовете или пък оповестява гръмко своето присъствие.

Истината е добра любовница. Тя може да бъде нежна и добра. Един твой поглед е достатъчен да се превърне в тиха и кротка спътница. Небрежно кимване и Истината се преобразява в дръзка дама от висшето общество. И ако всичко това все още не ти стига Истината може да бъде чисто и просто скандална.

Тя никога няма да ти се разсърди и да те обвини в изневяра. Ще бъде до теб и ще понася мълчаливо всяко твое настроение, винаги в готовност да ти бъде полезна. Истината далеч не е безхарактерна, тя просто е готова на всичко, за да ти се хареса. В нейните представи любовта е игра. А нейната собствена роля се състои в това да бъде винаги достоверно отражение на твоя светоглед.

Колкото повече я опознаваш, толкова повече я намразваш. Все си обещаваш, че ще я зарежеш и ще си намериш друга. Ала колкото по-далеч се опитваш да избягаш, толкова по-близо до теб се оказва тя. Не след дълго се примиряваш с нейната упоритост и започваш сам да търсиш близостта й. Съвсем скоро тя се превръща в центъра на твоя малък свят.

Започваш да правиш планове за бъдещето, наричаш я с нежни имена. И й се вричаш във вечна обич. И как би могло да бъде иначе? Нима е възможно да не обичаш някого, който винаги ти поднася на тепсия всичко онова, в което така отчаяно искаш да вярваш...


сряда, 25 март 2015 г.

Цветна слепота


Скитах се заклещена между черно-белите мисли на моята самота.

Търсих щастие между светлосенките на тишината.

И твърде дълго се взирах в контурите на тъмнината. 

Ослепях.


Сега откривам света през твоя поглед.

Хиляди нюанси без имена.

Кажи ми, как се нарича цвета на споделената самота?!