четвъртък, 21 май 2015 г.

Съдбовни съмнения

Влакът прелита от гара на гара. И все пак времето е сякаш спряло. Тихо е. Капки дъжд се разбиват по прозореца в дясно от мен. Някъде в далечината грее слънце, а на мен ми е студено.

Мисля си за всички онези трябваше и можеше, които срещаме в живота си... Понякога ми се струва, че ежедневието е война със съдбата. А всички можеше и трябваше са боеприпасите на съдбата. Малки, но ефикасни, гранати със закъснител.

Вървиш си по улицата. Почти доволен от току що приключилата делова среща. Аха, аха да се зарадваш и да отметнеш деня като успешен. И БАМ! С левия си крак сритваш едно тлъсто можеше. Разбира се то не избухва на момента, вместо това започва да те гложди прилежно отвътре, оставяйки смърдяща диря от съмнение след себе си:
Можеше да бъда малко по-убедителен! Можеше да подготвя по-добра презентация! Можеше...
В края на деня доброто ти  настроение е разядено от злобното можеше, а ти заспиваш кисел и сърдит на целия свят. БАМ! 1:0 за съдбата!

Първа среща. Скромно, тихо момиче и още по-тихо момче. Срамежливи погледи, колебливи въпроси. Недоизказани желания и много неудобно мълчание. Кафето е изпито и всеки поема по пътя си. Малко след като се сбогуват, всеки от героите ни се сблъсква с по едно трябваше.
Трябваше да се усмихвам по-широко! Трябваше да й задавам повече въпроси! Трябваше да му кажа, колко ми харесва загадъчната му усмивка...Трябваше!
Така нашите герои се прибират всеки у дома си. Разочаровани и измъчвани от всички призрачни трябваше, те дори забравят, че са си разменили телефонните номера. БАМ! 2:0 за съдбата!

Влакът прелита от гара на гара. А по прозореца в дясно от мен се разбиват капки дъжд, премесени с хиляди можеше и трябваше.
Трябваше по-малко да бързам и повече да го обичам. Трябваше да изпусна влака и можеше да прекарам повече време в компанията му.
Почти напълно изгубена сред потопа от съмнения за малко да не забележа красивата дъга, която се бе появила на небето.

Питам се дали битката с всички съдбовни съмнения, няма да е по-лека, ако заместим всички трябваше и можеше с беше...


Беше успешен ден!

Беше вълнуваща среща!

Беше хубаво да бъда с теб!






неделя, 17 май 2015 г.

Лимонада

Хората са казали, ако животът ти поднесе лимони, направи  си лимонада... Е хубаво де, ама какво да ги правиш тези лимони, ако не обичаш лимонада?! Това никой не ти го казва.

А аз не просто имам лимони в излишък, а цяла щайга. И без значение, какво ги правя тези лимони, щайгата никога не се изпразва. Все се пълни с нови и нови киселчоци. Човек ще си помисли, че имам годишен абонамент за кисели проблеми. А може би просто вселената е по-щедра от нормалното и ми мисли само доброто. Сигурно щеше да е много хубаво да си имам своя собствена фабрика за лимонада, само дето аз не пия лимонада.

Опитах вече да изпълня цялото си същество с позитивна енергия и да споделя на вселената, че не ми трябват повече лимони. Но позитивните ми мисли, останаха нечути. И понеже съм човек на действието, който не разполага със сокоизтисвачка. Започнах да пека лимонени сладкиши. Продавам ги на ъгъла. От време  на време дори се случва някой заблуден минувач да се изръси с два лева за кисел сладкиш. Но като цяло иновативната ми идея не се радва на особен успех.
Започнах да подозирам, че повечето хора също си имат по една щайга с лимони в къщи и им е дошло до гуша от кисели деликатеси.

След дълги размисли и още по-дълги безсънни нощи, реших все пак да последвам хорската мъдрост. Купих си сокоизстисквачка и започнах да си правя лимонада. От скоро заедно с лимоновия сладкиш предлагам и лимонада. За моя най-голяма изненада, хората започнаха да се редят на опашка пред моя щанд на ъгъла. Интересът към моята лимонада е толкова голям, че реших да дам на своите клиенти малко повече от обикновена освежаваща напитка.

Започнах да им разказвам, че това е лимонада от позитивни лимони с подобрени вкусови качества. Оборотът ми се удвои. Скоро съвсем изоставих начинанието с киселите сладкиши и си купих втора сокоизстисквачка. Вече на моя щанд се продават:
Лимонада за добро утро;
Лимонада за влюбени;
Лимонада вместо щастие;
Лимонада от позитивни био лимони.
Обмислям в скоро време да започна да предлагам Лимонада за дъждовни дни както и Лимонаден спомен от детството.

На скоро една редовна клиентка ми сподели, че и тя си имала препълнена щайга с лимони, дето не знаела какво да ги прави. Опитала вече да си направи лимонада, но нейната просто не била толкова вкусна, колкото моята за лев и петдесет. Същата тази клиентка много държеше да й кажа, къде намирам моите позитивни лимони с подобрени вкусови качества...

Усмихнах се и й отвърнах, че това е тайна.