събота, 17 септември 2016 г.

Балтийско море

Едно бягство от реалността. 

Началото на Септември избягахме за седмица от ежедневието. Далеч от големия град, стреса, плановете и звънящите телефони.

Седем дни високи температури, куфар пълен с летни дрехи и едно море. Какво му трябва повече на човек?!

Както винаги разгледахме и вълнуващи градове като Lübeck и Kiel. Но за тях някой друг път.

Сега искам да ви разкажа за магията на споделените залези и морската безкрайност. Край морето времето се движи по различен начин. Стрелките на часовника забавят ход, а дните преливат тихо един в друг.

Безкрайна синева и зелени равнини, които плавно преминават в пясъчни дюни - ето така изглежда края на света. Едно спокойно и тайно място. Където няма какво друго да се прави освен да седнеш на един камък и да послушаш разказите на морето.

Балтийско море се различава изключително много от Северно море, ако всички наоколо не говореха немски, нямаше да повярвам, че съм в Германия. Северно море е мрачно и някак самотно. Във всеки случай също вълнуващо и интересно, но по един съвсем различен начин. Там приливите и отливите се мерят в километри, така че при отлив морето просто изчезва и с малко повече късмет човек може да стигне пеша до близките острови. Докато Балтийско море ме спечели с дългите пясъчни ивици и кристално синята вода.


Както на всяко друго място в Германия и тук не липсваха типичните организираност и ред. За мой голям ужас дори достъпът до плажа изисква такса. Когато съзря съответните обяснителни табели моята романтична натура бе обидена от тази цинична законност. Що за човек ще наложи такса за плаж? Впоследствие обаче съзрях, че това всъщност е една много хитра идея. Има няколко различни ценови категории: летен и зимен сезон, часове (следобед на половин цена) и т.н. Вечер и рано сутрин достъпът до плажа е безплатен. Таксите се плащат на място, ако човек е дошъл само за ден на плаж. А като гост на хотел в някой от курортите плащаш курортната такса в хотела и получаваш карта, с която имаш неограничен достъп до плажа.

Първоначалното ми възмущение бе обаче бързо заменено от възхищение. Парите от тези такси не само, че веднага се усвояват, но и по-изключително смислени начини. Плажът се чисти всяка вечер. На всеки триста метра има чисти тоалетни, а понякога дори съблекални с душове. Плажната ивица е опасана от дървени мостове, където човек спокойно може да се разхожда. Има специални плажове за кучета, игрища за волейбол, детски площадки на път и под път. И така на татък и така на татък... 




Друга немска особеност, която също се оказа изключително полезна е така наречения Strandkorb. В буквален превод: плажен кош. Човек може да си наеме подобен кош за ден или пък седмица. Кошът представлява пейка за двама с покрив и място за крака, която се заключва с решетка. С няколко думи: малка плетена плажна къщичка. Влюбих се в тези кошове. Където човек може да си седи удобно и да си чете книга без между страниците да скърца пясък. Освен това кошът е лесно подвижен и човек винаги може да го завърти в определена посока в зависимост от положението на слънцето.



Като оставим на страна тези практически и икономически наблюдения. Чисто емоционално Балтийско море си остава едно романтично място с незабравими залези. Вкусна риба, много чайки, дълги разходки и красиви спомени.



В опита си да избягам от реалността, открих края на света такъв, какъвто винаги съм си го представяла. Едно тихо място, изпълнено с романтична самота. Където шумът от вълните и виковете на чайките се сливат и понасят към бреговете на безвремието.


четвъртък, 15 септември 2016 г.

Вуте и Уте

Веднъж баща ми каза: "С времето ще забележиш, че все едни и същи типажи хора се повтарят навсякъде." Тогава бях в основното училище. Сега години по-късно, и на хиляди километри от онази действителност, осъзнавам смисъла на думите му.
 
Всичко се повтаря. Характери, типажи и образи. В България има една крилата фраза: 
"Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле."  
Ако обаче си мислите, че това си е чисто запазена марка на нашите си Вуте и Уте, то сероизно се лъжите.

Германия. Действието се развива в малко провинциално градче, за тукашните разбирания същинско село. Действащите лица се числят към средната класа. Младите работят в предприятия в близката околия, а старите се наслаждават на старините си, докато се оплакват болежките си.

Часът е 8 сутринта. Целта за деня е да се подстриже петдесет метровия плет. Не че плетът е грозен или пък не му ходи леко неглижирания рошав вид, но както всяко друго нещо и този плет трябва да отговаря на определени критерии. Стандартът тук се подчинява на закона: Какво ще кажат съседите. 
Понеже всеки се старае да е любезен и да спестява ненужни главоболия на съседите, буйните къдри на плета ще бъдат оформени в стройни прави (за предпочитане перпендикулярни) линии. И така човек се захваща за работа изпълнен с единствено с добри намерения. 

8:15 
Съседът чиято градина започна там, където свършва въпросният плет, излиза навън. Следват размяна на многозначителни погледи, полугласен поздрав и учтива размяна на обидни епитети. Съседът емоционално подчертава факта, че плетът заема значителна част (50 см.) от неговата собственост и настоява за отстраняването на това чудовище. Следва още по-емоционален отговор в защита на плета. Съседът се прибира видимо ядосан, но истински щастлив, че е съумял да изпълни задълженията си на добър съсед. 

13:00
Плетът вече има нова прическа. Зелените къдрици са заменени, от радващи окото, прави ъгли и перпендикулярни линии. Съседът излиза отново в градината си. Този път се провежда около десет минутен разговор, чието мото е: Все едно нищо не е било

16:00
Съседските деца, играят на криеница. Едно момче брои до двадесет, а други две се крият. Позната схема. Съюз на двама срещу един. Момчето, което брои бързо разбира, че му е вързана тенекия и че другите двама отдавна са отпрашили в неизвестна посока. Следва рев на инат пред тати в стил, ама виж ги какви са лоши. 
Резултатът: Тати отваря гаража и вади детски джип с батерия. Прецаканато хлапе само и това чака. Скача в миниавтомобила и с мръсна газ потегля по улицата. Минута по-късно съюзниците се появяват, а по лицата им се изписва неподправена завист. Питат бащата на момчето дали и те може да карат джипа и получават изчерпателен отговор, че като не искат да играят със сина му няма да карат и джипа. 

16:05
Всички три хлапета са наобиколили джипа и се редуват, кой да кара... 

Eто така се възпитават бъдещите Уте и Вуте, които някой хубав слънчев ден достойно ще служат на своето възпитание и ще спорят по жизнено важни въпроси като състоянието на градинския плет. А после през криви усмивки ще си говорят за времето. 

И без значение дали се наричат Уте и Вуте или Ханс и Петър типажите на характери се повтарят, не само навсякъде по света, но и във времето.