неделя, 27 януари 2019 г.

Прозаично

Поетът е мълчалив. Сухият цинизъм, който преди му позволяваше да се гмурка в дълбините на човешката душа, сега го задушава. Поетът е седнал в ъгъла на стаята и вместо вино пие чай. Прозаично.

Той концентрирано сезерцава тишината, докато около него избухва смях. Поетът наблюдава своите придружители и сянка на самота затъмнява погледа му. Той отпива от чашата си чай, а по устните му полепва горчивия билков привкус на нормалността. Тъжно.

Поетът си поема дълбоко въздух. Той избира да говори и остава неразбран.




Още от и за поета тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар