петък, 1 март 2013 г.

Първото вдъхновение

Преди известно време ви разказах за рубриката, която искам да създам с ваша помощ (ето тук). За мен беше голяма радост, че в мое първо вдъхновение пожела да се превърне Amazonka . Тя сподели с мен тази прекрасна песен, а аз се опитах да облека в думи, онова което въображението ми сътвори.




- Беше една от онези нощи, в които мъжете изпитваха потребност да пият, а жените имаха нужда да бъдат обичани. В един бар сякаш на края на света, а всъщност на съседната улица случайни непознати опитваха да задоволят потребностите си. Някои водени от животински страсти, други търсещи океан в пустиня където да удавят проблемите си. Разговорите се водеха на висок глас, ако въобще се водеха някакви разговори.  Бе дошъл моментът, когато е по-лесно да се докажеш с юмруци отколкото с думи. Барманът отдавна не питаше, а просто наливаше. Имаше и музика... красива музика, но сякаш никой не я чуваше.
Когато, за пореден път, вратата се отвори влезе една жена. В този миг нямаше магия, нито пък времето спря. Но този един единствен миг даде смисъл на целия ми живот. Тя не бе от жените, които всеки може да има. Или по-точно казано не бе от жените, които аз бих могъл да имам.
Загадъчна, студена и красива. Тя нямаше нужда от обич, а от мъж. Знаеше какво иска и никога не би се задоволила само с достатъчно. Тя бе повече от жена... А аз, аз бях просто мъж. И все пак беше една от онези нощи...

- Баща ми, кви ги дрънкаш?!

- Нищо, сине, нищо! - въздъхна, присегна се и усили радиото в колата.

Красивата мелодия запълни пропастта между миналото и настоящето, а синът му неразбиращо поклати глава.


Няма коментари:

Публикуване на коментар