До миналото и назад

Пътувах. За последната седмица изминах повече километри, отколкото за последните 8 месеца взети на куп. Посетих любими места и прекарах време с любими хора. Открих нови вселени в един стар и добре познат свят. Върнах се по стъпките си и при корените си.

Бях в родината си, а гледах с чужди очи на родното. Всичко беше същото и все пак някак различно. Но промените не бяха във витрините на магазините или по лицата на хората, в градския транспорт. Промените бяха в мен самата.

Изживях несбъднати мечти от миналото и бях щастлива без да мисля за утре. А после започнах да пресмятам, колко от този чужд свят мога да пренеса в новия си живот. И за още колко емоционална обремененост има място в куфарa ми. Тръгнах си преди да успея да намеря отговор на тези въпроси.

На летището някъде между митническата контрола и излитането на самолета си дадох едно обещание. Ще спра да играя със съдбата на руска рулетка или поне залогът вече няма да бъде сърцето ми.