петък, 17 май 2013 г.

Една безинтересна история

Моята история не е до там интересна. Мъж на средна възраст. Видял много, преживял достатъчно, сбъднал някоя друга мечта, създал семейство, отгледал децата си и...

Тук приключва моята история. Живях по всички правила. Бях добър съпруг, любящ баща, изневерих на жена си за първи път едва след 20 години брак. Започнах собствен бизнес, осигурих на семейството си сигурност и на себе си безсънни нощи. Трудих се упорито, рискувах умерено, спортувах редовно, пиех малко и не отричах греховете си.

Дните ми бяха уплътнени с трошене на нерви, облечени в срокове и осмислени от звъненето на телефона ми. Дълго време бях горд със себе си и онова, което бях постигнал. Свикнах с динамиката, скандалите, хотелските стаи, командировките, физиономията на онзи идиот в огледалото. С много неща свикнах, други се правех, че не забелязвам, а за трети ми се искаше да не ми пука.

Секс можех да получа навсякъде. Вечерята си топлех сам. Децата ми бяха здрави. Съпругата ми ходеше на работа, а вечер лягаше рано. Работа имаше достатъчно, пари повече от достатъчно. Време се намираше, а животът вървеше.

Бях се примирил. Бях приключил. Спусках се по течението, мълчах когато ми се говореше и крещях, когато ми се мълчеше. Ежедневие. Стрес. Криза на средната възраст. Натрупана умора. Липса на сън. За всичко можех да се оправдая пред себе си, а другите не питаха.

Един ден, на излизане от офиса ме спряха две девойки. Очевидно ученички. Широко усмихнати и с блестящи очи. В ръцете си всяка държеше по един картон. Загледах се в шарените и разкрачени букви, които изпъкваха в ярък контраст със сивия лист хартия.
Прочетох надписа. Веднъж. Втори. Трети път.

ВЗЕМЕТЕ СИ УСМИВКА!

Протегнах ръка и си откъснах листче от долния край на картона. Взех си усмивка. Благодарих и отминах. Седнах в колата си и се загледах в малкото листче. Тогава осъзнах, че съм достигнал дъното. 

Трябваше да си взема усмивка, нарисувана на лист хартия, за да разбера какво ми липсва. 

Та както казах моята история не е до там интересна. Сега знам, че съм нещастен, дори вече започнах да свиквам с тази мисъл. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар