вторник, 15 октомври 2013 г.

За катастрофите и хората

Има дни, които започват с измамно слънчева утрин и някъде по пладне се превръщат в апокалиптична пародия...

Хората сме безпомощни и глупави същества. Дребнави. Обсебени от себе си и проблемите си. Погълнати от маловажни важности и задушени от егоизма си. Живеем без съвсем да сме наясно за това. Скучни в опитите си да се правим на интересни. Забързани и изоставащи. Загубеняци с твърде много чувства и ужасяващо малко мозък.

И това дори не е цялата истина!

Хората сме жестоки. Първични животни. Без скрупули, свян или гордост. Изтъкани от злоба и завист. Любопитни. Жадни за чуждото нещастие и гладни за зрелища. Несправедливи и често лоши, дори в опитите си да бъдем добри. Зверове, ловуващи в цивилизована джунгла.

Едно обаче трябва да призная!

Хората сме талантливи. Изпълнени с вълнуващи идеи, енергия и ентусиазъм. Единствени по рода си... Ние умеем да творим истински катастрофи!

Има дни, които започват с измамно слънчева утрин и някъде по пладне се превръщат в апокалиптична пародия... Въпросът е: Как завършват такива дни?


Няма коментари:

Публикуване на коментар