вторник, 21 януари 2014 г.

Нещо старо

Прелиствах един стар тефтер с разни драсканици, когато разказ, който бях забравила ме накара на няколко пъти да се усмихна широко. Реших, че може би не е толкова лоша идея да го споделя с вас и да проверя дали и върху други има подобно усмихващо действие :)))

Приятно четене!
 
* * *
Днес е поредният динамичен, малко луд и изключително различен от вчерашния ден. Качваш се за пореден път на скоростното влакче, наречено ЕЖЕДНЕВИЕ. Лепваш една усмивка, ей така за хубост, и си поемаш дълбоко въздух, защото следващото возене започва само след минута.

В началото дори не усещаш, че се движиш. Наслаждаваш се на гледката от високо и си мислиш какъв късметлия си. Ала в следващия миг летиш надолу и вече нямаш на разположение дори секунда да си спомниш, колко добре е започнал денят ти. Когато отново започваш да се изкачваш си затрупан от проблеми и вагончето, в което си започва да ти се струва тясно.

Главата те боли, но все пак намираш сили да хванеш няколко проблема за ушите и да ги изриташ навън. Напразно! Точно в този момент отново политаш надолу и върху теб връхлита нова порция от досадни задачки.
Влакчето набира все по-голяма скорост и вече да занимаваш мозъка си само с настоящето не стига, налага се да проектираш една значителна част от него и в бъдещото. Естествено точно когато си изцяло погълнат от това занимание телефонът ти иззвънява.

Ах, а беше забравил за него. Поглеждаш дисплея и примирен натискаш зелената слушалка. Какво да се прави - деца?! Медено гласче писка в ухото ти... Явно ще трябва да слушаш, а тъкмо бе затиснал една подла задачка в ъгъла на вагончето.

Десет минути по-късно: ръката ти е схваната, не чувстваш пръстите си, а тъпанчето ти е на път да се спука, но продължаваш да слушаш сладкото гласче, което ти обяснява, колко пък е хубав неговият ден. Вече сериозно обмисляш да прекратиш разговора, когато най-сетне разбираш същността на въпроса...

Така значи! Довечера ще излизаме с Пешо. Ето какво било, казваш едно авторитетно "Добре!" и си отдъхваш. Най-сетне малко спокойствие! Но...??? Кой всъщност е Пешо?!

Е сега стана страшно! Отчаяно започваш да ровиш в базата данни. Никаква налична информация! Ами сега? Дърпаш ръчната спирачка, но естествено тя се оказва счупена и напълно безполезна. Продължаваш своето пътуване, но сега освен всичко друго пред теб стои въпросът: Пешо има ли мотор?!

Уповавайки се на мисълта за пушката с оптичен мерник в гардероба, успяваш да дочакаш края на деня. Слизаш от проклетото влакче. Краката не те държат,  но бързаш да се добереш до вкъщи. Веднъж докопал пушката можеш да решиш както своя най-голям проблем, така и тези на Пешо.
Стигаш входната врата. Отключваш с треперещи ръце и що да видиш...

Твоето малко сладкишче стои на дивана САМО! Пешо бил отменил срещата. Еее, добро момче се оказа този Пешо! Тоест: Как така, бе мила, ама тоя Пешо да не е сляп?!

Най-накрая и този ден свършва. Пъхаш се в леглото и се опитваш да не мислиш за това, че утре те чака поредният динамичен, малко луд и изключително различен от вчерашния ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар