Започвам отново и отново, стигам до края, а после изтривам написаното. Дали от гордост или несигурност така и не натискам бутона "Изпрати"...
Всъщност не съм сигурна, че имам какво да ти кажа. Уморих се да говоря! Уморих се да разплитам сложните възли, в които се оплитат мислите ми за теб.
Уморих се, но тази глупава умора, така и не можа да ме огорчи.
Вярно, вече не казвам името ти на глас, но по устните ми все още танцува онази усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар