Бутоните на живота.
Има ли ги? Колко са? Ползваме ли ги? И ако да, то как и кога?
Няма спор, че ежедневието ни би били осезаемо по-лесно, ако разполагахме с няколко основополагащи бутона. Още по-хубаво би било ако имахме неограничен и лесен достъп до тях. Натискаш едно малко, компактно копче и слагаш край на лошото настроение на жена си. Побутваш друго симпатично бутонче и мъжът на съседната маса вече флиртува с теб. Осланяш се на трети бутон и си издействаш кратка пауза. Разговорите заглъхват, мислите ти спират да препускат със скоростта на светлината, съзнанието ти се извисява над битието, а ти достигаш нови измерения на душевен мир и покой.
Препрочитам горните редове и се смея сама на себе си. Глупаво е! Това е утопия! Наивна технологична утопия. И въпреки това съм твърдо убедена, че макар и не в този си вид бутоните на живота все пак съществуват.
Play или желание, мотивация, оптимизъм, упоритост, инат, чаровна усмивка, съблазняващ поглед, впечатляващ талант...
Наречете го както искате, но този бутон съществува в живота на всички ни. За всеки от нас от нас той има различна форма и може би дори различна сила на действие. Но функцията му винаги е една и съща. Придвижва ни напред, помага ни да преминем през различни препятствия и ако умеем да го използваме достатъчно добре в даден момент сбъдва мечтите ни.
Pause. Още един основен бутон в направлението на живота ни. Това е здравият разум. Способността да вземаме решения и после да не съжаляваме за тях. Да мислим трезво и да знаем, кога е настъпил моментът да се отдръпнем, да сложим ново начало или просто да приключим.
Stop. Може би най-трудният за употреба бутон. Той се задейства единствено с воля. Реалният поглед над нещата и суровата действителност. Да се вгледаме в истината такава, каквато е и да съберем сили, да направим онези неща, които най-малко искаме. Да кажем стоп. Стоп на негативните мисли. Стоп на самосъжалението, страха и драмата. Стоп на вредните навици. Край на лошото време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар