Сияние от Стивън Кинг.
Уважавам Кинг и компанията на неговите творби. Shining - последната книга, която прочетох, изпълни няколко дни от ежедневието ми с разнообразни и вълнуващи емоции.
Историята е изградена около семейството на Джак Торънс. Бивш преподавател по английски език с писателска дарба, нездравословна слабост към алкохола и още някой друг проблем за красота. Последният шанс за Джак да стъпи на краката си е предложената му работа като пазач на един хотел в планините на Колорадо. Той приема и заедно със съпругата си и сина си се нанася в хотела, където се очаква да прекарат следващите зимни месеци, грижейки се за сградата. Разбира се има малка уловка. Въпросният хотел освен на богата история се радва и на вниманието на зли сили, които не могат да намерят покой и разнообразяват остатъка от вечността, тероризирайки обитателите на хотела.
Единственият обаче, който е наясно със съществуването и намеренията на тези сили е петгодишният син на Джак Торанс. Малкият Дани е добре възпитано и умно момче, което просто знае разни неща. Съвсем безобидни неща... Дани знае винаги, къде се намират разни изгубени вещи, какво ще бъде времето утре или пък какво си мислят в момента мама и тати.
На пръв поглед историята следва логичната схема на всеки роман на ужасите. Едно семейство, в празен хотел, високо в планините. Зима е и главните герои остават изолирани от външния свят. Малко зли духове, глади за зрелища и една на пръв прочит безнадеждна ситуация, тъй като единственото възможно спасение е в ръцете на малкия Дани.
Но понеже си говорим за Кинг историята далеч не приключва тук. Не кошмарните хрумвания на злите духове правят книгата така вълнуваща и интересна, а отношенията на главните герои. Кинг е безмилостен и понякога дори жесток към своите герои. Той описва истински човешки характери, с техните слаби и силни черти.
Една уморена и измъчена съпруга. Разочарована от брака си, тя се разкъсва между оптимистичните надежди за щастлив семеен живот и тъмните страхове, че мъжът и може всеки момент да се поддаде на слабостите си и да посегне отново към алкохола.
Един баща и съпруг. Белязан от детството си, изпълнено с насилие. Той сам се превръща в алкохолик и насилник. Осъзнавайки тази реалност, той опитва да се пребори със своите демони.
И едно дете, поставено по средата, което може да бъде щастливо само, когато мама и тати се обичат и не мислят за страшни неща като РАЗВОД.
За мен беше изключително интересно да проследя развитието на героите, решенията, които вземат и начините, по които се оправдават пред себе си. Всеки от тях бе изправен пред изцяло човешки и до голяма степен дори ежедневни и нормални дилеми, но в една необикновена ситуация. Онова, което винаги ми харесва при Кинг е, че той успява да въвлече читателя в историята, но никога не взема страна, а остава до край болезнено обективен.
Ако са Ви омръзнали уюта и сигурността между собствените четири стени, горещо Ви препоръчвам освежаваща разходка по снежните върхове в Колорадо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар