събота, 1 март 2014 г.

Клишета за масова консумация

Водя случаен разговор с бегло познат човек. В даден момент става на въпрос, че не живея в България и съм щастлива с този факт. Отговаря ми се бързо с почти съболезнователен тон: Спокойно в България всичко ще се оправи! И ще се върнеш, вярвай ми! Всички накрая се връщат...

Усмихвам се и сменям темата.

Отварям Facebook и следната картинка изкача пред очите ми:


Вече ми е малко трудно да се усмихна и сменя темата!

Имам проблем с подобни националистически и и популистки изказвания. Имам проблем със стереотипното мислене и вкарването в чекмеджета. Трудно ми е да намеря разбиране за подобни гръмки слова и обобщения от рода: Всички се връщат.

Да, България има проблеми. Да, животът в България е труден. Но решението за напускане на родината  е лично решение и зад него могат да се крият безброй много причини. Икономическия поглед над нещата е само една частица от цялото.

Щастието ми е навсякъде, където имам причина да се усмихна. А се усмихвам, когато пътувам, срещам нови хора. Когато имам възможност да се развивам, да сбъдвам мечтите си. Да видя нови места. Да пътешествам. Да опозная нова култура, да опитам различна кухня. 

Щастлива съм в една чужда държава. Чувствам се на мястото си за сега. Но за всеки случай работя по един дълъг списък с всички други кътчета по тази земя, където искам още да отида, а може би дори и да поживея. Прекарах 19 години от живота си в родината си. И не намирам смисъл в затварянето зад едни граници и инатливото тропането с крак: У нас пък си е най-хубаво! Ами ако не е?! Светът е голям, а красотата и вълшебствата са навсякъде. Горда съм, че съм българка, но нямам нужда да живея в България, за да бъда щастлива.

Но хайде стига съм философствала. Философията е сложна дисциплина, а аз все забравям, че в наши дни са на почит единствено клишетата за масова консумация: Всички заминават, защото искат да забогатеят. Всички по чужбината са богати. Всички по чужбината са богати, но нещастни. Майката родина е единственото свято. Единствено в татковината можем да сме щастливи. И всички бедни, прокудени, изстрадали, немили, недраги и блудни чеда накрая се връщат...


Няма коментари:

Публикуване на коментар