петък, 14 март 2014 г.

Да бъдеш като себе си

Има една мисъл, която ме преследва в живота и винаги под една или друго форма намира начин да се прокрадне в съзнанието ми. 

Защо не съм като него/нея? 

 Защо не разбирам повече от математика? Защо физиката ми е непонятна? Защо не мога да паркирам? Защо когато се страхувам от нещо отлагам до последния възможен момент преди да се захвана със съответната задача? Защо трябва винаги да ми е трудно? Защо ми липсвам дисциплина и постоянство? Защо... защо...

Защо не съм като него/нея?

Това вечно сравняване е изморително и тъжно занимание. Висша форма на самоизтезание. Да откриваш в себе си всички негативни и омразни черти, а другите да бъдат олицетворение на твоята мечтана същност. И тук не говоря за завист, а за онова тайничко и болезнено желание, да бъдеш като онзи човек на когото най-много се възхищаваш. Да притежаваш същите решителност, мотивация, талант, логическо мислене, смелост...  И това е само началото, защото списъкът може да се продължи до безкрай.

Истината е, че е ужасно трудно да бъдеш доволен от себе си и това, което си. Ето защо вместо да потърси човек, нещо за което да му се прииска сам да се потупа по рамото е по-лесно да изкопае хилядите неща, които не може да прави или да бъде. Хиляди дразнещи и болезнени мисли и хрумвания. Мълчаливи обвинения, които сами отправяме към себе си, казвайки си, че така трябва. Трябва да сме реалисти и да виждаме нещата такива каквито са.

Е да, но нещата никога не са само лоши или само добри. Всеки човек е една сложна плетеница от възможности, таланти, мечти, неща които не умее чак до там добре, за сметка на други, които владее до съвършенство. А основополагащият възел на тази плетеница, е фактът, че всеки човек е различен. И ако за един една определена формула предоставя всички необходими решения за справяне с уравнението на живота. То за друг тази формула не би имала абсолютно никаква стойност.

Урокът, който се опитвам да науча е, че няма нищо лошо да бъдеш различен. И че усилията, които влагам в сравняване с другите е по-разумно да ги вложа в опознаване на своето различие. Да открия как да го използвам като движеща сила, а не да опитвам да се отърва от него.

И вместо край една вдъхновяваща мисъл, която ми попадна в Интернет: 
"Ако имаш късмета да си различен от другите, за нищо на света не се променяй!"




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар