четвъртък, 3 април 2014 г.

Дороти vs. Червената Шапчица

Тези дни се чувствам като Червената Шапчица. Наивна. Отнесена. Изгубена в тъмното. Заклещена между глупави страхове.

Простичко казано: не е работа да си Червена Шапчица! В корема на вълка не е никак уютно. Мрачно, мокро и вонящо на безнадеждност. А най-глупавото в цялата история е, че като те обхване синдрома на Червената Шапчица, потъваш в сива апатия. Прекарваш дните си в очакване. Очакване на някоя щастлива случайност, която да те спаси от теб самият, а после и от големия лош вълк. Щастливите случайности обаче са специалитет на братя Грим, а не на обикновеното ежедневие.

Ето защо ми омръзна да бъда Червена Шапчица и вдъхновена от една друга детска история намерих практично, но не чак до там икономично решение на проблемите си.

Купих си червени обувки...

Сега мисля да се пробвам като Дороти. Все пак вън е вече пролет, а най-доброто лекарство срещу апатични състояния са дългите разходки...


2 коментара:

  1. Леко с червените обувки, че мъжете се ловят на тях.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А това ли било тайната, пък аз се чудя какво ми е липсвало до сега :))

      Изтриване