четвъртък, 15 май 2014 г.

За (не)обикновеното

Животът ми се случи твърде бързо. Не ми остана време да се обърна назад и да извлека мъдра поука от всичко изживяно. Не можах да пресметна грешките си, нито да претегля загубите. Така че, не очаквай готови съвети от мен.

За разлика от братята и сестрите ми, аз се скитах дълго. Видях чудновати места, срещнах чудновати хора и изпитах чудновати емоции. Пред очите ми едно малко дете направи първите си стъпки. А после видях, как една възрастна жена затвори очи и повече никога не се събуди. Друг път станах свидетел, как започва любовта. А след това случайно се сблъсках с мъж и жена. Исках да им се извиня, но те бяха твърде заети да си крещят и дори не ме забелязаха. Стана ми тъжно, затова се поспрях да послушам, как един младеж рецитира стихове на своята любима. Така научих, че има различни видове любов.

Никога обаче не се задържах за дълго на едно място. Всеки път, когато вятърът сменеше посоката си, продължавах своето пътуване. Единствената ми цел беше да видя възможно най-много. Не носех излишен багаж. А от местата, които посещавах отнасях със себе си единствено спомени. Така и не разбрах, какво е да изпитваш силна привързаност към определена вещ. Истината е, че аз дори и родина си нямах, защото навсякъде се чувствах у дома.

Пътувайки, научих стойността на много думи. Знаеш ли, че думите са най-скъпата валута на този свят. Всъщност мисля, че никога не е лошо да се инвестира в думи. А най-хубавото е, че думите са общоприета и достъпна единица. И все пак не е нужно да мъкнеш много от тях със себе си. Необходимо е само да се запасиш с някои от най-ценните като например: "Благодаря!" и "Обичам те!".

Мога още много дълго да ти говоря за пътешествието си. Но дойде и моето време. Радвам се, че ти си последният човек, на когото успях да разкажа приключенията си. И наистина съжалявам, че не мога да ти дам мъдър съвет. Въпреки всичко все пак си оставам само едно пухче от глухарче и животът ми се случи твърде бързо.

Трябва да призная, не очаквах, че така ще изглежда краят ми. Само след миг ти ще погледнеш към ривера на сакото си и с досада ще ме смачкаш между пръстите си.
Но няма нищо, аз не ти се сърдя! Все пак ти си един обикновен човек и няма как да знаеш, че си имаш работа с необикновено пухче от глухарче...


Няма коментари:

Публикуване на коментар