понеделник, 26 май 2014 г.

Гошо и Мими

Последните няколко дни мислено пиша една и съща история. И толкова често опитвах да й измисля подобаващ и щастлив край, че накрая дори дадох имена на героите.

Гошо и Мими.

Двамата ми станаха много скъпи и мили и колкото повече се занимавах с историята, толкова по-криво ми ставаше, че единственият край, който съм способна да напиша е обезверен и мрачен.

Гошо и Мими се познават отдавна. Работят заедно в един голям супермаркет. Гошо редовно снове между склада и стилажите. А Мими обслужва всеки понеделник и вторник каса 5, а през останалите дни е на каса 7 или 8. 

За последните 10 години не се е променило много нито в работата, нито в живота на Гошо и Мими. Гошо все така наблюдава от разстояние своята Мими и чака. Мими вече е свикнала с неговият замечтан поглед и когато го среща му отвръща с широка топла усмивка. През първата година на тяхното познанство тя често се питаше, дали зад мълчаливото съзерцание на Гошо не се крие нещо повече и тайно се навядаше някой ден да я покани на по едно кафе.

Дните минаваха, а Гошо все така мълчаливо мечтаеше. Скоро се появи един симпатичен русоляв доставчик, който се усмихваше палаво. А после имаше някакъв учител, който все в понеделник и вторник се сещаше, че му трябва нещо от магазина и все на каса 5 го намираше. Времето минаваше и в мислите на Мими имаше различни мъжки имена, които постепенно изместиха трепетите по Гошо. 

За Гошо тези 10 години преминаха по малко по-различен различен начин. Той ставаше всяка сутрин в 6, пиеше кафе, а после прекарваше 15 дълги минути пред огледалото в банята. Бръснеше се бавно и старателно и същевременно още по-внимателно обмисляше подходящите думи, с които да каже на Мими какво чувства. Всеки ден в продължение на 10 години, по 15 минути пред огледалото, Гошо мислено пренаписваше своето любовно обяснение. Имаше дни, когато му се струваше, че е намерил най-правилните думи и вече може отиде при Мими... Но накрая винаги въздъхваше тихо и отлагаше всичко за утре. 

Онова, което обаче Гошо не знаеше бе, че на утре не винаги може да се разчита. 
И така един хубав слънчев понеделник, когато Гошо реши да каже всичко на Мими и да не чака повече, каса 5 беше празна. За Мими утре така и не беше дошло...

Вече няколко дни си мисля за Гошо и Мими и се чудя, защо не можах да им подаря щастлив край. Ядосвам се на себе си, а после изведнъж образът на Гошо в съзнанието ми се размива и придобива чертите на твоето лице...


1 коментар: