Може би не щастието е целта, а малките радости, които сме раздали?
Може би не реалността е виновна, а нашият идеализъм?
Може би младостта си отива, а любовта умира единствено в стиховете на Недялко?
Може би един свят с повече въпросителни и по-малко удивителни би бил по-добър?
Няма коментари:
Публикуване на коментар