четвъртък, 15 септември 2016 г.

Вуте и Уте

Веднъж баща ми каза: "С времето ще забележиш, че все едни и същи типажи хора се повтарят навсякъде." Тогава бях в основното училище. Сега години по-късно, и на хиляди километри от онази действителност, осъзнавам смисъла на думите му.
 
Всичко се повтаря. Характери, типажи и образи. В България има една крилата фраза: 
"Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле."  
Ако обаче си мислите, че това си е чисто запазена марка на нашите си Вуте и Уте, то сероизно се лъжите.

Германия. Действието се развива в малко провинциално градче, за тукашните разбирания същинско село. Действащите лица се числят към средната класа. Младите работят в предприятия в близката околия, а старите се наслаждават на старините си, докато се оплакват болежките си.

Часът е 8 сутринта. Целта за деня е да се подстриже петдесет метровия плет. Не че плетът е грозен или пък не му ходи леко неглижирания рошав вид, но както всяко друго нещо и този плет трябва да отговаря на определени критерии. Стандартът тук се подчинява на закона: Какво ще кажат съседите. 
Понеже всеки се старае да е любезен и да спестява ненужни главоболия на съседите, буйните къдри на плета ще бъдат оформени в стройни прави (за предпочитане перпендикулярни) линии. И така човек се захваща за работа изпълнен с единствено с добри намерения. 

8:15 
Съседът чиято градина започна там, където свършва въпросният плет, излиза навън. Следват размяна на многозначителни погледи, полугласен поздрав и учтива размяна на обидни епитети. Съседът емоционално подчертава факта, че плетът заема значителна част (50 см.) от неговата собственост и настоява за отстраняването на това чудовище. Следва още по-емоционален отговор в защита на плета. Съседът се прибира видимо ядосан, но истински щастлив, че е съумял да изпълни задълженията си на добър съсед. 

13:00
Плетът вече има нова прическа. Зелените къдрици са заменени, от радващи окото, прави ъгли и перпендикулярни линии. Съседът излиза отново в градината си. Този път се провежда около десет минутен разговор, чието мото е: Все едно нищо не е било

16:00
Съседските деца, играят на криеница. Едно момче брои до двадесет, а други две се крият. Позната схема. Съюз на двама срещу един. Момчето, което брои бързо разбира, че му е вързана тенекия и че другите двама отдавна са отпрашили в неизвестна посока. Следва рев на инат пред тати в стил, ама виж ги какви са лоши. 
Резултатът: Тати отваря гаража и вади детски джип с батерия. Прецаканато хлапе само и това чака. Скача в миниавтомобила и с мръсна газ потегля по улицата. Минута по-късно съюзниците се появяват, а по лицата им се изписва неподправена завист. Питат бащата на момчето дали и те може да карат джипа и получават изчерпателен отговор, че като не искат да играят със сина му няма да карат и джипа. 

16:05
Всички три хлапета са наобиколили джипа и се редуват, кой да кара... 

Eто така се възпитават бъдещите Уте и Вуте, които някой хубав слънчев ден достойно ще служат на своето възпитание и ще спорят по жизнено важни въпроси като състоянието на градинския плет. А после през криви усмивки ще си говорят за времето. 

И без значение дали се наричат Уте и Вуте или Ханс и Петър типажите на характери се повтарят, не само навсякъде по света, но и във времето. 
  
 

2 коментара: