четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Огньовете на Дявола

Казват, че има истории, които не могат да бъдат разказани. Истории, които не бива да бъдат разказвани, защото звучат като страстно танго в тъмна нощ и палят пожари, в които после разказвачът бавно изгаря.

И сигурно е така, но истината е, че аз отдавна изгорях в един друг пожар. Сега не ме е страх да разкажа за твоите очи. За онзи омагьосващ поглед, който ме преследва в сънищата ми и е белязал душата ми. Мнозина биха те нарекли вещица. Но за мен ти си ангел.

Ангел, роден в огньовете на Дявола. Беше пролет. Срещнах те през един дъждовен ден и от този ден нататък винаги вали. Вали, защото си далеч. Вали, когато се опитвам да те забравя. Вали, когато целувам други. Вали, но аз изгарям.

Отдавна вече не търся спасение. Аз съм търпелив и мога да чакам. Сега ти заспиваш в неговите обятия. Смееш се на неговите шеги и очите ти блестят. Знам че си щастлива, но щастието е скучно занимание. А той клеттникът дори не подозира, за дяволската сила зад твоята ангелска усмивка.

Късно е. Вън отдавна е тъмно. Аз съм се отдал на тишината и трия горчивия спомен за поредното бледо копие от устните си. Огънят в мен се е разгорял с пълна сила, а дъждът е спрял. 

- Добре дошла у дома, скъпа!




Няма коментари:

Публикуване на коментар