петък, 13 април 2018 г.

Италианска идилия

Великден. Слънцето грее от сутринта с изненадваща настоятелност. Няма и следа от лошото време. Денят започва с празнична закуска. Сладкиш и кафе...


План за днес няма. Само груба посока. Езерото блести в нови вълнуващи отенъци на синьото. Свежият полъх на пролетта се заиграва с разцъфналите дървета. И докато вчера всички нервно бързаха да се скрият на сухо, днес темпото е съвсем различно.




Празнично настроение витае във въздуха. Туристите, облечени в своите спортни и функционални дрехи, са излезли на лов. Плячка има, разбира се, в изобилие. Разцъфтели цветя,
корабчета изгубени в лазурно синята шир. Идилия! Плячкосаните снимки бързо се разпращат на роднини и се споделят във фейсбук. От време на време някоя разтревожена майка-ловджийка подвиква след децата си да не се отдалечават.


На фона на това туристическо нашествие местните изпъкват. Италианците се движат бавно с неподравено самочувствие. Облечени са елегантно. Повечето жени носят поли или рокли без значение от възрастта. В сравнение с шума, който произвеждат туристите, местните са тихи и спокойни. Но когато човек се вгледа малко по-внимателно открива хилядите емоции на този южен народ. Малки жестове, които разказват цели истории. Погледи и докосвания. Млада двойка върви пред нас. Небрежна прегръдка почти между другото. Нейният усмихнат поглед и едно може би съвсем случайно докосване от негова страна... Изведнъж шумната цветна ловджийска маса ми се струва твърде студена и дистанцирана.


Bardolino. Още едно малко градче на брега на
езерото, чието основно припитание са гладните за италиански впечатления туристи. Ресторантьорите изкушават с аромати, бели покривки и музика на живо. Малките бутици по кривите улички обещават стил и мода. Сладоледените
щандове замъгляват погледите на децата. А ние оставаме замаяни от тълпата, шумът и пъстрите впечатления. Ударна доза живот. Дали е възможно човек да има лошо настроение тук?! Та дори фасадите на сградите греят във всевъзможни цветове.

Едно известно време се потапяме в това пъстро море от впечатления и оставяме любопитсвото ни да ни води. Така откиваме неделния пазар.  Около петнадесет най-различни щандове с изкушения. Маслини... зехитин... деликатеси... сладкиши и дори бижута. Някъде между всички тези впечатления, изкушения и цветове, откривам смисъла на думата идилия.





В страни от шума. На брега на езерето, в сянката на дърветата. Едно семейство. Един различен поглед към необятния живот и вълнуващите отенъци на синьото.











Няма коментари:

Публикуване на коментар