Монолог

 Пусни си любимата песен, сложи слушалки. Погледни на другата страна. Забрави. Затвори очи. Нека да не опетняваме подредения си живот с обвинения. Ти си уморен, а аз бързам. Нека бъдем цивилизовани: да разменяме усмивки, вместо викове. Погрижи се за неотложните си срещи, а аз ще пригладя ръбовете на гордостта си. Не... няма нужда! Защо да говорим?! Тишината казва всичко.

Лека нощ!  Изгаси светлината, скрий се от неудобните истини. Завий се през глава. Дано да сънуваш един по-розов живот. Внимавай, не прави големи скокове на сън, може да паднеш в пропастта от въздишки между нас.

Добро утро. Не забравяй да провериш имейлите си. По-късно ще ти пиша, да ти напомня да купиш мляко. Може би трябваше да те целуна и да ти пожелая хубав ден. Но  рано сутрин  нямаме време за детинщини. Избери тъмно синята вратовръзка, тя най-добре пасва на любезната ти усмивка.

Здравей! Как беше денят ти?! Oooo, да... Извинявай! Забравих! Трябва да сме цивилизовани и да разменяме усмивки вместо иститни. Пусни си любимата песен, сложи слушалки. Погледни на другата страна. Забрави. Затвори очи! Знам, че си уморен, а аз бързам... Обещавам да затворя вратата след себе си. Тихо.