Леща и вино

Втората нощ от нашето пътешествие е приключенска. След вкусната пица и чаша вино се унасяме в дълбок сън, който обаче не трае дълго...

Метерологичните богове или пък дъждовните червеи явно са решили да си отмъстят. Над езерото Гарда се разразява чутовна буря. И ако следваме мисълта на Богомил Райнов: Taйфуните носят нежни имена. То тази буря със сигурност се казва Гудрун.

Гудрун е сърдита и коварна. Тя не просто излива гнева си като всяка друга своя посестрима... Не! Гудрун подплатява недоволството си с гръмотевици, светкавици и градушка. От учтивост ние останахме будни да се насладим на неините умения.

Истината е, че се оказа сложно да се спи в каравана по време на буря. Нощуването в каравана не може да се сравнява с това в палатка. Човек остава сух и е добре защитен от прищевките на природата, но въпреки това инстинктите ти за самосъхранение се задействат до ниво ядрена заплаха.

Освен това Гудрун е първата буря, която ни се случи в караваната. Сигурно дълго ще си спомняме за нея като за всеки друг първи път с равни дози умиление и раздразнение.

След малко или много безсънната нощ започва и новия дъждовен ден. Въпреки мрачните изгледи за хубаво време се впускаме в ново приключение. Въоражени с чадъри се отправаме към съседното градче. Lazise се оказва малко китно градче, чийто основен доход са туристите. Тук почто всеки знае две три думи немски и с готовност се впуска в живописни обяснения, що за стока продава.

Аз откривам в Lazise хиляди малки неща, които спират дъха ми. Чарът и романтиката на Италия такива, каквито ги познаваме от филмите и книгите се крият тук на всеки ъгъл. Малки усукани улички. Ярки фасади на къщи. Цветни капаци за прозорци. Безупречно белите ризи на келнерите. Месарницата на Луйджи и пекарната на Мария...

Промъкваме се между дъждовните капки, опиянени от впечатления и цветове. Улиците са пълни с хора въпреки лошото време. Лесно е да останеш с впечатлението, че всичко е точно такова каквото трябва да бъде.

Спираме се пред един щанд за сладолед. Още повече цветове. Верни на принципа: когато си в Рим, прави като римляните и ние си купуваме сладолед. Балансирането между чадъри и сладолед става сложно. Шмугваме се в една малка уличка в страни от шума на града и търсим обежище под една стряха.

Докато ям сладоледа си през този не до там перфектен ден, откривам едно вълшебство. Старинна улична лампа, която свети с мека топла светлина през този мрачен и дъждовен ден. За пореден път осъзнавам, че именно малките неща придават смисъл на живота и го правят значим.

Надвечер се прибираме в нашата каравана. Небето сивее, дъждът упорито продължава да се сипе, а ние бързаме да се отърсим от тежеста на мократа умора.

Стопляме си консерва с леща и отваряме бутилка италианско вино. Простичка, почти приключенска вечеря, която ме кара да се усмихна.

Първа част на пътеписа тук.

Втора част на пътеписа тук.