Върхове и граници

Върховете...

Да се събудиш в низина заградена от алпийски върхове придава особено значение на деня ти. Изпълваш се с вдъхновение за нови подвизи и приключения. Взираш се в спящите заснежени великани и сякаш всичко е възможно. Дробовите ти се изпълват като чели за първи път с въздух и всяка пора на съществото ти се отваря за покоряване на нови висини.

В съшото време, обаче докато трае този вдъхновяващ рестарт на дух и тяло, една част от мозъка ти осъзнава колко нищожен и малък си всъщност на този свят. От този момент нататък можеш да изпитваш единствено страхопочитание към природата и нейните сили.

След закуската пътуването продължава. Остват около 350 километра до мечтаната цел, а именно езерото Гарда. Това е най-голямото езеро в Италия. И поради мекия климат и красивата природа любима туристическа дестинация на много германци и австрийци.

Вместо директната магистрала към Италия, избираме един от по-лесно проходимите проходи (Reschenpass). Така започваме да се лакатушкаме с нашата каравана между върховете. А от ляво или от дясно изкачат от време на време малки планински селца. Дървени къщи сгушени в полите на Алпите, а в средата на всяко селце църква с камбанариена кула.

С напредването на деня изчезва и мъгливата сутришна сивота. По небето танцуват пухкави облаци и дори слънцето се прокрадва все по-често между тях.

След около два часа и половина се появява и заветната синя табела с жълти звезди и надпис Italia. Просто така хоп ала хоп и човек се оказва в друга държава. Без значение, колко често ми се случва, преминаването на граници в европейския съюз си остава почти вълшебно преживяване за мен.

Граничните контроли и митниците са дразнещи крадци на време. Но ти предоставят нужното време да преосмислиш факта, че след малко ще навлезеш в друга държава с друг език и култура. Имаш време дори да се насладиш на нетърпението и любопитството. А така хоп ала хоп може човек дори да преспи границата и да се събуди в друга държава.

Липсата на митници и гранични комтроли улеснява живота. Човек може да си купи евтино кафе в Люксембург, да отскочи за ден до Холандия или да закусва в Париж. И въпреки всички удобства аз по детски наивно очаквам при преминаването на граници заря, фойерверки и фанфари.

В Италия пътуването се проточва още по-дълго заради ограниченията на скороста и преминаването през доста населени места.

Но все пак стигаме до нашата цел. 

Посреща ни залеза над езерото. 

                                         

                                        А денят завършва с разходка около езерото и пица.

Първа част на пътеписа тук .