Вперили поглед в хоризонта, гоним мечтите си. Не знаем от
къде ще минем, нито кого ще срещнем, но сме убедени, че знаем къде искаме да
стигнем. Вървим, понякога тичаме, а друг се лутаме в нищото, търсейки отново
вярната посока. Борим се с ветровете на ежедневието и заспиваме със светлата
мисъл за мечтата ни.
Рискуваме, обзалагаме се със съдбата и смело хвърляме заровете.
Правим планове, отлагаме живота си и преследваме упорито целта си, защото вярваме,
че ще бъдем щастливи, когато я постигнем.
И ето, че след цяла една вечност или пък само след няколко
мига пред нас се е материализирало най-голямото ни желание. Достигнали сме
успешно до върха на нашия личен Еверест. И точно там, където можем с лекота да
докоснем звездите, откриваме че вече не можем да се усмихнем.
Защо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар