Вън беше тъмно и студено, а в
душата й гореше огън.
Опасен и безмилостен огън, който
заплашваше да я изпепели. Запален от хилядите противоречиви емоции, които я
разкъсваха – той се бе превърнал в нейното лично проклятие. Изгаряше я, пъплеше
по кожата й и оставяше болезнени следи. Подаряваше й сладка болка, която в
студените и самотни нощи я топлеше и й напомняше, че е жива.
Може би трябваше да го мрази за
онова, което й причиняваше. Може би трябваше отчаяно да се опитва да избяга.
Може би трябваше да потърси начин да задуши тази жива страст. Но не искаше!
Вместо това тя го бе приела в душата си. Тичаше с разтворени обятия към него.
Копнееше за горещите му ласки и жестоката му нежност.
Да, той бе опасен!
Да,
той можеше да я нарани!
Да, тя щеше да изгори!
Но бе по-лесно да се научи да
страда, отколкото да живее без него.
Дяволски огън! Всеки ден я
убиваше бавно и всяка нощ я съживяваше. Всяка секунда я подлудяваше и всеки миг
я ощастливяваше.
Вън беше тъмно и студено, а в душата й гореше огън. Огън,
който носеше неговото име.
