сряда, 5 септември 2012 г.

Огън



Вън беше тъмно и студено, а в душата й гореше огън.

Опасен и безмилостен огън, който заплашваше да я изпепели. Запален от хилядите противоречиви емоции, които я разкъсваха – той се бе превърнал в нейното лично проклятие. Изгаряше я, пъплеше по кожата й и оставяше болезнени следи. Подаряваше й сладка болка, която в студените и самотни нощи я топлеше и й напомняше, че е жива.

Може би трябваше да го мрази за онова, което й причиняваше. Може би трябваше отчаяно да се опитва да избяга. Може би трябваше да потърси начин да задуши тази жива страст. Но не искаше! Вместо това тя го бе приела в душата си. Тичаше с разтворени обятия към него. Копнееше за горещите му ласки и жестоката му нежност. 

Да, той бе опасен! 
Да, той можеше да я нарани! 
Да, тя щеше да изгори! 
Но бе по-лесно да се научи да страда, отколкото да живее без него. 

Дяволски огън! Всеки ден я убиваше бавно и всяка нощ я съживяваше. Всяка секунда я подлудяваше и всеки миг я ощастливяваше.

Вън беше тъмно и студено, а в душата й гореше огън. Огън, който носеше неговото име.