Предизвикателство

Всяка една история има своя край, лошото е, че не винаги можем да се сетим за неиното начало...

Аз помня онзи дъждовен ден.
Една организирана и все пак случайна среща. Няколко откраднати мига на споделена наслада и едно горчиво кафе.
Едно бягство от реалността и прекрачването на няколко граници. Нашата първа среща, нашето начало.


Доста често обаче в живота си избираме да се концентрираме върху края и всичко онова, което е дошло след или с него. Помним сълзите, помним болката и тръпчивия вкус на преживяната загуба. Но сякаш сами си забраняваме да почувстваме отново трепа на началото. Погребваме радостите на миналото дълбоко в съзнанието си и се фокусираме върху сивотата на настоящето. А не бива да бъде така...

Затова Ви предизвиквам!

Помните ли началото на Вашата история?

Разкажете го :)