Пътуваше в претъпкания автобус, притисната между хорските съдби. Вглеждаше се в заобикалящите я лица. Всички й изглеждаха толкова щастливи, успели, самоуверени, можещи, интересни, силни личности с перфектен живот и сбъднати мечти. И колкото повече се оглеждаше толкова повече й се искаше да потъне в земята.
Тя беше сива. Не бе интересна, нито привлекателна. Ако някой я наречеше скучна със сигурност би го приела за комплимент, защото това щеше да означава, че той се е вгледал в нея. Щеше да бъде забелязана и оценена.
Дали някой от всички тези хора забелязваше дискретната дамска чанта, дали бе обърнал внимание на изискано съчетаните й дрехи и красиви бижута. Дали някой от всички тези хора се интересуваше от грижливо поддържания й външен вид.
Знаеше, че мнението на другите не бива я вълнува. Знаеше, че не трябва да търси тяхната оценка. Знаеше, че е успяла, красива, умна, с положение, възможности и мечти. Знаеше, но забравяше. И търсеше признание в сивите погледи на обикновените непознати. Измисляше си истории за живота им. Рисуваше в съзнанието си идеалистични картини и ги поставяше в центъра им.
И това се повтаряше всеки ден, защото въпреки всички битки, които бе спечелила така и не се научи как бъде самоуверена. В нейния свят дрехите бяха обвивка, дипломите просто хартийка, а успехите чист късмет. А тя си оставаше едно срамежливо момиче в тялото на жена.
Усмихна се и в същото време се ядоса на себе си. Трябва да порасне най-сетне и да осъзнае, че има всичко, от което се нуждае...
Чаша чай, аромат на канела и топлината на неговата любов.
Може би тя не знае, че е успяла, красива, умна, с положение, възможности и мечти. Ако го знаеше, нямаше да търси чуждото одобрение. Кажи и го и когато повярва в това, тогава наистина ще е успяла, красива, умна, с положение, възможности и мечти :)))
ОтговорИзтриване:))) Понякога е трудно да повярваш, въпреки че отчаяно го желаеш...
Изтриване