понеделник, 29 октомври 2012 г.

Писмо без получател

Остави много от себе си на едно далечно място. Измина хиляди километри, за да достигнеш мечтата си. А сега си там, където винаги си искал да бъдеш и се питаш дали това е мястото ти.

Потапяш се в спомени. Забравил си вече всичко лошо и сега тъгуваш за усмивките от миналото. Чувстваш се като предател. Не искаш да мислиш и се преструваш, че раните, които нанесе не съществуват. Отказваш да бъдеш честен и да признаеш, че е трудно. Упорстваш и с цената на още много от теб самия продължаваш да си пробиваш път напред. Съмняваш се във вече взетите решения, иска ти се да намериш начин да върнеш времето назад, но знаеш, че дори и да го сториш пак ще вземеш същите решения. Страхуваш се от бъдещето и губиш вяра в себе си.

Знаеш, че трябва да бъдеш търпелив, но не знаеш как.
Знаеш, че ще бъдеш щастлив, но не знаеш кога.

Тъжно е и боли.
Но щеше да боли повече, ако не бе намерил сили да оставиш част от себе си на онова далечно място и да изминеш хиляди километри, за да достигнеш мечтата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар