Значимите за човечеството открития

Преди няколко дни прочетох тази история в блога на Владимир Кабрански и се замислих за начина, по който живеем. За нещата, които считаме за нормални в ежедневието си и как с всеки изминал ден все повече приличаме на роботи със сърца, отколкото на хора.

Тъжно е, колко от себе си жертваме в опитите си да постигнем невъзможното. 
От хилядолетия човечеството се стреми към прогрес и нови открития. Всяка следваща минута някой някъде прави поредната технологична или научна революция с поредното "значимо за човечеството откритие".

Уважавам и ценя науката и новите технологии. И аз като всеки друг по един абсолютно егоистичен начин се възползвам от всичко, което може да ми предложи модерния свят. Но понякога с ужас се замислям, как с всеки следващ ден се превръщаме в роби  на прогреса и не можем да направим нищо против това, защото ни харесва.  

Харесва ни да бъдем независими, информирани, достъпни, да можем повече, по-бързо и с по-малко усилия да постигаме нещата, които желаем.  
Пощенските гълъби са част от приказките, а изпращането на Е-mail е на път да се превърне в отживелица. Кога за последно получихте пощенска картичка? Истинска? В плик и с марка? Кога за последно изпратихте писмо по пощата? Истинско? В плик и с марка?

Споделяме, говорим, общуваме, обичаме се и живеем не чрез Интернет, а в Интернет.

 Facebook не е просто забавление, Facebook e необходимост.
 Skype не е просто програма, Skype e поддържаща живота система.

Докосваме по често клавиатурата отколкото любимия човек. Емоциите си изразяваме със символи, а истинските си лица крием зад любими снимки... 
И това не е краят на историята, а само нейното начало, защото докато четете това някой някъде прави поредната технологична или научна революция с поредното "значимо за човечеството откритие".
  
А аз си пожелавам да се усмихвам по-често на хората докато ги гледам в очите!
Пожелавам го и на Вас!