сряда, 9 януари 2013 г.

Дълбоко

"Дали има нещо вярно в това, че не е перверзно това което правим, а това което мислим?"

Този въпрос заден днес в един случаен разговор, по едно още по-случайно време, случайно ме накара да се замисля.

Дали ?!

Уж съвремието се прекланя пред свободата и демокрацията, но май в мислите си съм най-свободна. Там мога да те любя дълго, а после да те разкъсам на хиляди малки парченца, само защото ми харесва. Мога да се оставя в ръцете ти и на волята ти. Мога да затворя очи и да открия себе си. Моето истинско и първично аз.

То е жестоко, кръвожадно и перверзно. То иска да събуди звяра в теб, а после да го опитоми. То не е облечено в морал и не е гримирано с възпитание. То е моето тъмно отражение, което тайничко мечтае за нежност.

Дали ми харесва да бъда свободна? Да! Дали се чувствам в ежедневието си ограничена? Не! Дали ме интересува мнението на другите? Може би! Дали винаги съм себе си? Не знам!
Какво ме спира? Е, този отговор го има в дебелите книги.

Онова, което е истински интересно остава винаги дълбоко скрито в нас!



Няма коментари:

Публикуване на коментар