неделя, 14 април 2013 г.

Истинската истина

Разменяме фалшиви усмивки. Измисляме си истории. Кимаме учтиво. И си говорим за маниери и добро възпитание. Не задаваме правилните въпроси и отговаряме пестеливо, защото е важно какво ще си помислят хората. Цял живот играем игрички, а после се чудим защо по дяволите животът ни изигра така.

Четем между редовете. Спестяваме истината или поне се стараем да бъдем тактични и да я коментираме зад гърба на съответния човек, а не нагло да му я навираме в лицето. Любезничим.  Избягваме конфликти. Фукаме се с успехите си и старателно прикриваме провалите. Завиждаме скрито и апелираме открито за чиста съвест. Никога не казваме това, което мислим и винаги всички ни обичат.

Омръзна ми! Омръзна ми от  театър и безсмислени въпроси. Недомлъвки и обществени данъци.
Следващия път мисля да отговоря с истината:

Новата прическа и пролетното почистване не донесоха нищо. А новият мъж, дойде със стари проблеми. И не си прави труда да бъдеш студено любезен. Нито да ме утешаваш с клиширани фрази. Нямам нужда и от боксова круша или пътеводител. Не съм изгубена още, само не знам правилната посока. Иначе съм добре, благодаря, че попита!

А ти как си?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар