сряда, 29 май 2013 г.

Грешка

Перфектният мъж е перфектното извинение да пропилеем младините си в гонене на вятъра.

А ти...

Ти си пустинен оазис, към който се завръщам в самотните нощи и облачните дни. С теб се смея силно, споря дълго, ядосвам се бързо и винаги казвам най-неподходящите неща. В ръцете ти се превръщам в малко момиче, вярващо във вълшебства.
Устните ти ме изпепеляват, а на приятелките си казвам, че си грешка и обещавам да те забравя (поправя).

Ти си търпелив. Четеш лицето ми като отворена книга и казваш най-милите неща, когато най-малко искам да ги чуя. Понякога мълчиш твърде дълго може би сърдито. А после с едно "Сънувах те!" крадеш усмивката ми.

Нараняваме се взаимно - стана ни вече навик. Обвиняваме се, а после всичко започва отначало. Тръгвах си хиляди пъти и все се връщах. Вече не бягам, но не те и гоня.

Някой ден може би ще намерим пряк път един към друг без заобиколки и задънени улици.

Но дотогава ще остана с вятъра!

Няма коментари:

Публикуване на коментар