Многоточие

Има писма, за които не намираме сили да напишем. Има и думи, които се страхуваме да изречем. Затова мълчим, а пощенските кутии остават празни. Улавяме се за едната надежда, че другия умее да чете между несъществуващите редове и знае какво се крие зад безкрайните многоточия.

Липсваш ми...  Знаеш ли?

Обичам те...  Чуваш ли?

Нуждая се от теб...  Вярваш ли?

Мислех, че съм те забравила, а се оказа, че...  Разбираш ли?