понеделник, 26 август 2013 г.

За мостовете

За мостовете, които трябва да бъдат изгорени...

Не обичам да паля пожари, поне не и опустошителни. Не мога да слагам край и да наблюдавам безмълвно как миналото изгаря в пламъци.

Трудно ми е да се разделя с нещо, което съм градила, обичала и мечтала. Да си тръгна първа и да изгоря моста между нас. Онзи същия, който двамата с теб издигнахме над пропастта. Инвестирахме в солидна конструкция от разбиране, обещания, компромиси, откровеност, реализъм и щастие. Единственото, което устоя на времето обаче бяха обещанията и компромисите. Пропастта започна да се разраства и да поглъща все повече и повече от нашата стабилна конструкция.

Вече не се срещахме по средата. За теб бе невъзможно да минеш от другата страна, а аз повече не исках да летя.

Разделихме се, оставяйки нашия мост да се крепи на още обещания и мъничко приятелство.

Питам се... Не е ли по-добре да изгорим този мост, преди пропастта да го е погълнала напълно?!

6 коментара:

  1. Тъжно е когато пропастите ненаситни поглъщат мостовете от обещания...
    Тъжно е когато огънят изпепелява обещанията...
    Тъжно е когато я няма причината за полет...

    ... стана ми тъжно...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хей, недей да се натъжаваш от среднощните ми мисли и вълнения...

      Изтриване
    2. Когато срещнеш в среднощните мисли на друг частица от своите... от онези, които си пазиш и мислиш, че тайна голяма са...
      Извинявай, май напоследък лесно се натъжавам :)

      Изтриване
    3. Недей :) Тъжните мисли идват и си отиват, но винаги има за какво да се усмихне човек!

      Например: http://www.youtube.com/watch?v=9kENJm15zPU

      Изтриване
  2. Всеки изгорен мост се изгражда отново по-здрав и по-широк.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В идеалния случай... Но понякога изграждането на мост на същото място е лоша инвестиция на време и средства.

      Изтриване