петък, 13 септември 2013 г.

Съкровищница за спомени

Спомените вече не са черно бели нито с пожълтели краища. Не се побират в картонени кутии и не хващат прах в най-тъмния ъгъл на тавана.

Спомените днес са прилежно подредени в папки и се измерват в гигабайти и пиксели. 

Дигиталното време ограби част от романтиката. Търсенето на съкровища вече не е гарнирано с паяжини, а е придружено от цъкащия звук на мишката и ярката светлина  на монитора. Няма ги скърцащите дъски на таванския под и вълнението от отварянето на стария скрин.

Единственото, което винаги ще си остане същото е широката усмивка, която изгрява на лицето ми, когато се изгубя в съкровищницата за спомени... била тя и дигитална.


Няма коментари:

Публикуване на коментар