Някои дори не ги помня. Влизаха в живота ми за една нощ и го напускаха още преди изгрева на новия ден. Други ме караха да треперя само с един единствен поглед, а после изгарях в ръцете им. Желаех ги, но колкото повече наслада ми даряваха, толкова повече хаос всяваха в живота ми.
Имах много любовници. Но само малко се влюбиха в мен такава каквато съм. Истинска и неконтролируема. Играеха си с мен, но не ме оценяваха. Гледаха на мен с подозрителна критичност, дори насмешка и рядко ме вземаха на сериозно.
Харесваше ми да бъда секси, загадъчна и игрива. Не се сърдех, когато не се обаждаха или не ми обръщаха достатъчно внимание. Не правех сцени и не звънях на жените им. Бях послушна и не вярвах в чудеса. Исках да се забавлявам, да бъда свободна и да се възползвам от младостта си. Принцът на белия кон така или иначе бе отпрашил вече по посока на залеза с неговата Пепеляшка.
Имах много любовници и не бях щастлива.
Всички такива истории си имат по едно голямо НО. Където съдбата се усмихва на главната героиня, а принцът осъзнава, че е сбъркал посоката и се връща да спаси нашето момиче. Тази история няма такова НО. Дори не знам, дали ще завърши с "И заживели щастливи до края на дните си...".
Имах много любовници и вече не исках да бъда любовница.
Когато той се появи. Не ме спаси. Не ми отвори очите за света. Не ме промени, нито ми обеща чудеса. Не ми свали звезди и дори не можеше да язди. Не беше перфектен, нито единствен. Беше обаче себе си. И видя мен, такава каквато съм. Истинска - рижавата и непокорна къдрица на челото на една млада жена с много лунички, бяла кожа, слънчев поглед и широка усмивка.
Имах много любовници. Но само той ме пожела истинска и не се опита да ме промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар