понеделник, 6 януари 2014 г.

Врагове

Когато думите се превърнат в наши врагове. Когато ги хвърляме между нас, за да запълним тишината и опитваме да обясним необяснимото. 

Чаят до мен мен е все още горещ. Вън вали и дъждът трака по прозореца ми. Нечии стъпки отекват по коридора, докато моите мисли се лутат някъде между вчера и днес.

Мисля си за думите.

Всъщност принадлежа към хората, които обичат думите. Обичам да си служа с тях. Да се губя сред тях, да говоря дълго и да пиша смислени безсмислици. Привличат ме хилядите нюанси и всички онези неща,  които човек може да каже или пък премълчи с правилните думи.

Думите са могъщи и лошото е, че никога не губят от своята сила. А това дали ще се разбият в човека отсреща или ще го погалят нежно зависи единствено от нас.
Но как да намериш правилните думи и как да облечеш мислите и чувствата си в тях, когато тишината изпълва настоящето?! Когато си достигнал северния полюс на своята самота и единственото, с което можеш да докоснеш другия са думите.

Тогава е точно толкова невъзможно да откриеш правилните думи, колкото е възможно да обясниш необяснимото.

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар