петък, 21 февруари 2014 г.

Black & White

Фотограф: Elliott Erwitt
В черно-бялата самота на тяхната любов те бяха щастливи.
Избягали на край света и загърбили делничната преходност. Двамата бяха далеч от всяка сложност.

Тук тя бе по-близо до сърцето му, а той бе опиянен от топлината на смеха й. Плясъкът на вълните достигаше до тях като далечно ехо, а прокрадващите се слънчеви лъчи обагряха тяхната идилична любов.


Мария се взира дълго в черно-бялата фотография. Имаше нещо, което необяснимо я привличаше. Може би загадъчния мъжки профил или пък истинската, неподправена женска усмивка. И всичко това уловено в едно огледало. Мислите й препускаха, хиляди кадри, милиони възможни продължения на този един миг в огледалото.

Тя се притиска до него. Той плъзга нежно ръка по коляното й и бавно повдига роклята й... От устните й се откъсва едва доловим стон. 

Той я целува, а после й прошепва, че повече не могат да продължават да се срещат така. Само в следващия миг усмивката й угасва, а любовта се разбива в брега на разочарованието. 

Тя отвръща страстно на целувката му. А той, долепил устни до нейните,тихо прошепва: "Бъди моя завинаги! Омъжи се за мен". Години по-късно двамата си имат бяла къща, със сини капаци на прозорците и лилави теменужки в предния двор. 

Те са любовници и любовта им е възможна единствено сред тайнственото уединение на край света.

Безброй много възможни продължения... Леко наклонила глава и присвила вежди, Мария продължаваше да се взира в снимката. Нима не беше винаги така?! Нима животът не бе един единствен миг, уловен в огледало? Понякога съдбата беше благосклонна и човек можеше да се вгледа в отражението, но не и да си избере продължение. Продълженията просто се случват, човек може само да ги гадае, но не и да ги направлява.

Млад мъж, облечен в тъмен костюм бавно се приближи към Мария. Обви с ръка талията й и с любопитство се вгледа в снимката. Мария облегна глава на рамото му, докато в съзнанието й препускаха хилядите възможни продължения. Той от своя страна нежно я погали, а в мислите му се оформяше единственото логично продължение:

Тя отвръща страстно на целувката му. А той, долепил устни до нейните,тихо прошепва: "Бъди моя завинаги! Омъжи се за мен". Години по-късно двамата си имат бяла къща, със сини капаци на прозорците и лилави теменужки в предния двор.



2 коментара:

  1. Това достатъчно ли е за щастие? Къща с теменушки. Не винаги.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :))) За двамата герои може би е. По-важното е, че в мислите и на двамата присъства една и съща идея за продължение.

      Изтриване