събота, 22 март 2014 г.

Промените и времето

От време на време ме обхваща силното желание за промяна. Да обърна малката си вселена с главата на долу. Да пренаредя мебелите. Да изпробвам някоя нова рецепта. Да се усмихна малко по-широко.

Та в един подобен пристъп на желание за промяна се захванах с дизайна на блога. Сменях фонове и  шрифтове, настройвах големи и ширини, но нищо не ми харесваше. Всичко ми се виждаше скучно и до болка познато, липсваха тръпката и пикантният привкус  на нещо ново и различно.

Почти се бях отказала, когато за момент се пренесох в спомените от детството си. Дългите летни дни, които прекарвах на село при баба и дядо. Време, когато зеленчуците бяха най-големият ми враг, а любимото ми занимание беше да ловя котката и да я возя в количката си за кукли. А в случаите, когато котката все пак успееше да се спаси от мен рисувах.

Помните ли това време? Безгрижието, свободата и игрите. Навсякъде магия. Нямаше сложности, а светът на възрастните изглеждаше далечен и недостижим. Но това не беше никакъв проблем, когато зад всеки ъгъл дебнеха вълшебства и вълнуващи нови светове. В това време не знаехме думи като: проблеми, сметка за вода и ток, несподелена любов, бизнес, кариера, изтичащи срокове, стрес...

В това време с лист хартия и няколко цветни молива можехме да създадем цели вселени. Вселени, където слънцето винаги се усмихваше от горният ъгъл на листа, а небето бе еднакво светло и синьо.

Чудя се какво се случи...

И защо с годините спряхме да рисуваме усмихнати слънца в горния ъгъл на всеки лист?!







Няма коментари:

Публикуване на коментар