Така че е по-редно да се каже, че от близо година и половина водя война с трите си стайни растения. Война, в която аз с моите отвеяност и мечтателност направих всичко възможно да уморя горките растения. А те оказаха истинска съпротива.
Започвам да си мисля, че това не са просто три стайни растения. Това са три различни характера. Три напълно различни типажа. Изправени пред равни условия, победиха по различен начин в една и съща битка.
Непукиста.
Прекара изминалата година и половина, тънейки в блажено невежество. Без значение дали властваха периоди на суша, или брутални наводнения, Непукиста чисто и просто оцеляваше.
Късметлията.
На него също му беше лесно. Оказа се, че климатът, който моята отвеяност бе създала (висока температура и ниска влажност) e неговата стихия. Така че Късметлията не просто оцеля, а мутира и достигна чудовищни размери.
Ината.
Беше най-безпощаден. Премина няколко различни периода на адаптация преди да се развихри и да ме накара да се замисля. Често ми поставяше подли капани и определено успяваше качествено да ме ядоса. Връхчетата на листата му съхнеха, а когато му налеех вода наводняваше пода. В мига, в който останеше без вода, свиваше листата си и мълчаливо бомбардираше съвестта ми. След година и половина Ината не просто оцеля, а ме научи как да се грижа за него и останалите растения.
Днес забелязах първия цвят на това упорито и неповторимо растение. Радостна съм. Този цвят не е просто предшественик на мира. Този цвят разказва за една война, в която няма загубили.
Поука: Да бъдеш Инат не означава просто да държиш докрай на своето, а да можеш да направиш най-доброто от всяка лоша ситуация без да спираш да отстояваш позицията си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар