Eho

Така започват разговорите ни сега. Няма ги усмивките и закачливите поздрави. А спомена за миналото отзвучава на фона на настоящето като далечно ехо. 
Ти си все още по-влюбен от разумното. А аз ти отвръщам с любезност от учтивост.

Понякога се ядосвам на това твое "Eho" вместо нормално "Здравей", но винаги отвръщам с дежурно "Hey".
И така си разменяме думи, лишени от смисъл, докато споменът за преди отзвучава като далечно ехо...