... в продължение на няколко мига се взираш невярващо и неразбиращо в течащата вода.
... разбираш как се чувстват героите в нелепите комедии или пък ужасно сбърканите филми на ужасите (зависи от гледната точка).
... изпадаш в паника.
... осъзнаваш, че имаш твърде малко кърпи.
... излизаш на бегом, затръшвайки входната врата.
... тичаш надолу по стълбите, окрилен от единствената мисъл да докопаш Домакина на сградата и да го замъкнеш за ушите в жилището си.
... разбираш, че Домакинът предвидливо е излязъл на разходка и не си е в къщи.
... осъзнаваш, че в ръката си държиш единствено мобилен телефон (но не и връзката с ключове).
... изпадаш отново в паника.
... прекарваш следващия час и половина, опрял гръб във входната врата на жилището си, в очакване на резервния ключ.
... откриваш, че си имаш шантави съседи и че май е редно да се усмихваш една идея по-широко, когато поздравяваш, защото да те заварят с отчаян вид на пода пред жилището ти явно не е достатъчна причина да те питат, какво се е случило.
P.S. Един от трима съседи подскочи с писък, когато ме видя да си стоя на земята, подпряла глава във вратата. После се спря да побъбрим, предлагайки ми вода и храна.
Като цяло може да се каже, че имах интересен ден, наситен с разнообразни емоции...
Няма коментари:
Публикуване на коментар