Всъщност предполагам, че отдавна си имаш свой отговор на този въпрос. Вероятно в зависимост от дните и степента на моя гняв си съставил скала с два полюса.
Когато ти лазя по нервите с моите настроения и те занимавам с "глупости", стрелката се придвижва до северния полюс на твоята скала и там светва предупредителен неонов надпис НЕВРОТИЧКА.
А когато неконтролируемо беснея край теб, ужесточено жестикулирам и жлъчно подмятам болезнени коментари, същата онази стелка достига южния полюс на въпросната скала. Там аз съм КУЧКАТА, на която искаш да отвърнеш с викове и тръшкане на врати. А в същото време отчаяно желаеш.
През останалото време, когато стрелката почива при златната среда на твоя барометър на женски гняв, аз съм онова крехко, ранимо и усмихнато създание, в което си влюбен.
Та замислял ли си се някога, защо така бързо се ядосвам?!
Аз нямам отговор. Знам само, че северът и югът са част от мен. Ето защо, за да бъдеш с мен вероятно често ще ти се налага да се бориш с ледени ветрове, а после да търсиш сигурно убежище от жарката лава на моя женски гняв.
Не мога да ти обещая, че ще бъда винаги добра, но искам да знаеш, че никога няма да позволя на твоето усмихнато момиче да се губи за дълго в лабиринтите на гнева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар