Парадоксът на днешното време

Цял ден не мога да спра да се питам:

Как е редно да нарека човек, чийто живот познавам почти толкова добре колкото този на най-добрата ми приятелка, но с когото по време на десет минутно автобусно пътуване нямам какво да си кажа?

Човек, когото поздравявам от учтивост. Човек, за чиито хобита и интереси получавам редовна информация. Човек, на чиито драми и радости съм станала косвен свидетел, защото съответният индивид е изпитал непреодолимата нужда да ги сподели със света. Човек, чиито настроения, музикални предпочитания и мъдри мисли понякога споделям и харесвам. Човек, който вероятно също познава моите хобита и интереси. Човек, който ми е приятел във Facebook.

Как е редно да нарека този човек?!

Моята дефиниция за приятел включва общи интереси, топли чувства, подкрепа, интензивен контакт, споделяне, и доверие. Един тесен кръг от приятелите си наричам близки хора. А с тези от обкръжението ми, на които съм лепнала етикета познати, обикновено с радост говоря за времето.

Разсъждавайки върху всичко това изведнъж се изправям пред парадокса на днешното време. Днешният човек живее в най-малко две реалности.
Едната реалност, където вечер го очаква леглото, където плаща сметки и данъци, ходи на работа и където чисто и просто съществува. А отсреща другата реалност, където се хвали с живота си, оплаква се от несгодите си, недоволства от съседите си, спори с политиците, възхвалява храната си, споделя преживяванията си, изразява емоциите си чрез символи, получава и разпраща покани за приятелства, клюкарства, създава интриги, набавя си информация, започва или пък приключва връзките си, изопачава истината, рисува и презентира своя идеален и мечтан образ.

И ако до вчера между тези две реалности съществуваше, ясно дефинирана и обозначена с бодлива тел, граница, то днес те преливат една в друга.
Ето защо ни трябват  нови категории. Нови етикети, които да лепим на хората и нови чекмеджета, които прилежно да пълним с имена и личностни качества.

Защото ако до вчера имахте 200 приятели във Facebook, то днес на улицата ви очакват поне 150 човека, чиито живот познавате из основи, но с които нямате какво да си кажете.