Чувствена вечност

Ваканцията свърши...

И сякаш не са минали само 10 дни, а един цял век. Век, изпълнен с хиляди мигове на спокойствие, съзерцание, радост, любов и подкрепа.

А ето какво по-точно се случи през тази моя вечност на чувствата.

1. Отново зърнъх усмивката ти и се докоснах до топлината на гласа ти. Обхвана ме сърдечна носталгия.

2. Изгорях. За първи път от може би две години получих качествено слънчево изгаряне. Сега се усмихвам глуповато на червените си рачешки крака...

3. Припомних си:
                              => какво е да работиш с ръцете си.
                              => как ухае растението домат.

4. Открих, че мога да си служа с мотика без това автоматично да ме превръща в опасност за останалата част от човечеството.

5. Започна Световното. Но за това друг път :)))