събота, 21 юни 2014 г.

За цици и п*тки може, за гейове и педерасти не може

Четох, слушах, възмущавах се, но си мълчах. Днес обаче, чашата преля.

Чудя се, от къде да започна, но май ще се огранича до един единствен цитат от публикацията на Кентавър:

"Всъщност, докато у нас все още се терзаем относно "за" и "против" гей-парада, (...), докато сме пуснали разни хормонално разбалансирани швестери да си разиграват коня, вместо да ги лекуваме принудително, та докато ние се занимаваме с такива простотии на другия край на света, в далечна Нова Зеландия хората също си организират ежегоден парад, само че са го нарекли (грубо казано) "Цици на колела"."

А аз живеех в заблуда, че жените сме истинските хормонални чудовища. Веднъж в месеца в продължение на няколко дни сменяме по хиляда настроения, ядосваме се за всякакви глупости, унищожаваме всички шоколадови запаси, чувстваме се грозни, подпухнали и всичко ни боли.
Но щом подобен хормонален дисбаланс може да бъде излекуван, то тогава Ура, ура...
Скъпи дами, пригответе се, утре на вратата ви ще почукат, двама любезни господа в бели престилки и ще ви помолят да ги придружите. Причината: Вие сте хормонално разбалансирани! И моля, не се съпротивлявайте, защото тогава ще ви опаковат в някоя друга усмирителна риза и ще ви излекуват по принуда.

Въпросът е само от какво?!

Може би, природата е сбъркала и ни е създала по погрешна. Вероятно такива хормонални чудовища нямат право да съществуват. Но тъй или иначе са се пръкнали на този свят, то нека поне ги сметем под килима и им отнемем всичко човешко.

Чудя се, ама наистина се чудя ако започнем да третираме гейовете, лесбийките, транссексуалните и въобще различните като хормонално разбалансирани, къде ще му излезе краят?!

Аз съм бяла хетеросексуална жена на 21 години, живея в Европа и изповядвам християнски възгледи. Истината е, че никой няма да има нищо против ако на оживено място си сваля тениската.
Мога да се разхождам с половинката си по улиците. И никой няма да ме набие, понеже държа за ръка мъжа до мен или пък го целувам. Ако реша дори мога да се омъжа за този мъж. Мога да му народя купища деца.  А пък ако случайно не мога, ще си осиновя някое друго и това не е проблем.

Ще си купим с моя мъж хубава голяма къща с бяла ограда и ще се превърнем нормално, средностатистическо семейство. Някой хубав слънчев ден обаче може да го хвана със секретарката му в нашето легло. Тогава ще го изритам от къщи и ще се обадя на адвоката си. Ще се разведем. Но няма страшно, аз ще получа половината от всичко придобито през нашия нормален средностатистически брак, а децата все някак ще си ги поделим.

Аз съм бяла хетеросексуална жена на 21 години, живея в Европа и изповядвам християнски възгледи. Мога да направя всичко това и да имам точно този живот, защото законът ме защита и никой не ме смята за хормонално разбалансирана.

Нима това е справедливо?!



Няма коментари:

Публикуване на коментар