вторник, 1 юли 2014 г.

Въздишки по бъдещето

По това време на нощта, сенките в ъгъла на стаята са облечени в черно-бяла тайнственост. Настоящето се перчи в своята одежда от анемична сивота. А аз съм предпазливо щастлива.

Утре сутрин сенките ще се превърнат в черно-белия контур на забравените ми сънища. Утре сутрин е някъде там в светлото бъдеще. Но по това време на нощта, поетиката на сенките надделява над оптимистичния реализъм.




2 коментара:

  1. Така е.Нашият живот е днес, сега, и трябва да живеем в този миг.Не да чакаме утре, други ден или другата година за да свършим това,което истински искаме. В крайна сметка ако не се получи пак ще опитаме, или поне ще сме разбрали, а не да стоим и да се чудим.Много ми харесва статията ви.Кара ни да се замислим, над някои много важни и истински неща от живота, дано пак да ни пишете.Нека бъдем малко по оптимистични и добри един към друг.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че сте намерили в блога ми нещо, което Ви харесва :)))
      Поздрави Джейн

      Изтриване