неделя, 13 юли 2014 г.

Гарите, летищата и пристанищата




Местата, където времето се движи винаги с различна скорост.
А решаващият фактор е дали пристигаш или заминаваш.


Гарите, летищата и пристанищата... 

Единствените места, където надеждата и тъгата са премесени до неузнаваемост.





И ако магистралите са олицетворение на забързаното ни ежедневие, то гарите са една доста сполучлива метафора за живота ни.

Пристигаме, заминаваме, приближаваме се и се отдалечаваме. Бързаме, бавим се, унасяме се в чакане. Лутаме се и търсим знаци.

На път съм. Влакът прелита със стремглава скорост край малките гари. Контурите на дърветата край релсите се размиват и превръщат в неопределена зелена маса. А моите мисли не могат да насмогнат на тази скорост и изостават.
Аз съм все още някъде на последната гара и се вглеждам в хората на перона. От вътрешността на топлото, удобно купе е лесно. Пред очите ми се разкрива широка гама от истории.

Мъж с костюм, кожено куфарче и непроницаемо изражение стои до друг облечен в гащеризон, покрит с боя и мазилка. Двамата по премълчаване играят една и съща игра, наречена: "Не те виждам!". А може би наистина не се виждат?!
В страни една майка изпраща вече порасналата си дъщеря. Бърза прегръдка и няколко прошепнати думи в ухото на момичето. Остава минута преди влакът отново да потегли. Две възрастни дами правят отчаян опит да стигнат на време, въпреки високите си токчета. А кондукторът гаси недопушената си цигара...

Мислите ми настигат летящия влак точно навреме преди следващата гара. Отново се вглеждам внимателно в хората, но не откривам нищо ново.

И тук цигарите се палят в движение и гасят недопушени. И тук хората се лутат, в търсене на знаци.




Няма коментари:

Публикуване на коментар