Еретичен скептицизъм

Поетът се усмихваше замечтано и говореше в метафори, напоени с вино. Разказваше за любовта, съдбата и сродните души. Топлината в гласа му достигаше през тъмнината на нощта до мен, а аз оставах студена.

Колкото повече говореше, толкова повече ми се искаше да изкрещя в лицето му, че поетите не разбират от любов...
Но все пак останах заслушана в мекотата на гласа му и загледана в загадъчната му усмихва, защото дори сама не можех да повярвам в своя еретичен скептицизъм.